Бебе ли каза?!

Наскоро си купих една лятна рокля, която е доста широка и прохладна, но с нея изглеждам като бременна. Понеже често си го мисля, когато я нося, накрая взех и да се сънувам така. 

В съня бяхме две момичета и едно момче, което ни преследваше и двете. След време разбрахме, че иска да ни убие. Когато ме намери, му казах, че съм бременна от него, за да ме остави жива, а той се разнежи адски много като разбра, даже ме обвини, че не съм му казала по-рано. Ама как да му кажа като аз самата не знаех, хах. 

Докато си говорех с него в някакво мазе, подпряна на пералня, поглеждам надолу към корема си и виждам, че наистина съм бременна, напипвам си корема под роклята, за да се уверя. Точно в този момент усещам зверска болка и усещам с ръка пъпна връв (колко логично и реално...), при което се паникьосвам и му казвам на човека, че са ми изтекли водите и раждам. Хвана ме той за ръка и ме заведе до колата си.

Следващата сцена е как пътуваме към болницата, но не можем да я намерим. Когато най-накрая стигнахме, се оказа, че е паркирал от другата страна и трябва да търсим къде е родилното. След сума време го намерихме, една лекарка ме посрещна и ми каза да легна на някакво легло. След това ме попита на колко минути са ми контракциите, а аз стоях и гледах като теле. Добре, че ме събудиха...

Доста често взех да се замислям за деца, защото много от познатите ми или наскоро родиха, или са бременни. Преди мислех, че искам да имам деца, но сега тотално се отказах. Изобщо не съм готова за такава саможертва, честно. Може би след време, не изключвам възможността, разбира се, и това да стане, но доколкото зависи от мен – няма да е скоро. 

Причината да взема това решение е, че все по-често започнах да общувам с разглезени хлапета и се шашкам, не искам и моите да са така, а реално погледнато не знам как бих ги възпитала аз ако бяха мои. 

Едно момченце, което преди много ме слушаше (сега също ме слуша, когато ми го оставят) е станало толкова лигаво и разглезено, че избягвам да съм при него, когато има и други хора. Особено с майка си се държи ужасно, вика й, за какво ли не, а е само на 8. Дали бих толерирала това? Надявам се отговора да е не!

Малката ми братовчедка е само на 7, а върти интриги като за световно. Обича да се лигави и да си налага мнението. Като цяло се опитва да прави, каквото си иска. Има моменти, когато може да те разплаче от обида, такива работи говори без изобщо да съзнава (надявам се) как ти въздействат думите й.

Малкото сладко бебе на една приятелка е наистина едно дребно пухкаво фъстъче, обожавам да си играя с него, а той си умира от кеф като го хвана и започна да го въртя насам натам. На 4 месеца е сладура, но пък от това, което ми разказва майка му... е, стряскам се! Постоянно трябва да е с него, почти не може да спи, камо ли някаква работа да свърши вкъщи. От майка ми знам, че брат ми е бил такъв, приятелят ми също е бил такова ревливо бебе, доста от познатите ми също. Явно само аз съм била послушна и кротка... 

Надявам се след време майчиния инстинкт и/или биологичния часовник, или каквото и да е, да си каже думата и да се реша на тази крачка, но сега засега ще пропусна, благодаря! Най-малкото няма как да го отгледам в момента... пък и само бебе ми липсва, за да е пълна картинката. Ще видим... след години... вероятно...